Двадесет и четири...
... blue jewels...
По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро
до осем пие топъл шоколад
прочита вестник и гради безмълвно
по дланите напиращия хлад...
... по обед слиза да си купи вятър
и вее с него сплетени вини
суши си бели листи за хербарий
и тихи многоточия дори...
... и в случай че изгасне светлината
зад облаци нестихваща тъга
в един рисува слънце по стъклата
а в три изплита си дъга...
... от сини мисли и червени нишки
завити с жълти клони бледи дни
засъхнали безлунни теменуги
в зеленото на влюбени очи...
и чак към четири си тръгва бавно
в ръцете си с последното кафе
по пътя всеки камък безпощадно
раздира самотата й на две...
с едната половина те изпраща
до осем със последните лъчи
а другата приведена на прага
забърсва непотребните следи...
... с които вечерта ще се завърнеш
и пак ще те сънува до към пет
когато в миглите й ще покълва есен
отмила лятото с дъжда...
... и теб...
