1.08.2013 г., 0:00 ч.  

Двадесет и четири... 

  Поезия
1679 0 21

                                                                                ... blue jewels...

 

По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет

а някъде към щест изгрява утро
до осем пие топъл шоколад

прочита вестник и гради безмълвно
по дланите напиращия хлад...

... по обед слиза да си купи вятър
и вее с него сплетени вини
суши си бели листи за хербарий

и тихи многоточия дори...

... и в случай че изгасне светлината
зад облаци нестихваща тъга
в един рисува слънце по стъклата
а в три изплита си дъга...

... от сини мисли и червени нишки
завити с жълти клони бледи дни
засъхнали безлунни теменуги
в зеленото на влюбени очи...

 

и чак към четири си тръгва бавно
в ръцете си с последното кафе
по пътя всеки камък безпощадно

раздира самотата й на две...

с едната половина те изпраща
до осем със последните лъчи
а другата приведена на прага
забърсва непотребните следи...

... с които вечерта ще се завърнеш
и пак ще те сънува до към пет
когато в миглите й ще покълва есен
отмила лятото с дъжда...
... и теб...

 

 

 




© Бехрин Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??