Двама
ДВАМА
Утрин е и пак поглеждам през прозореца.
Пейзажът, тъй познат, ме озарява.
Сънен гълъб и една самотница
вървят в ритъм общ, а слънцето ги поздравява.
След тежката безсънна нощ,
окъсана и гладна броди
и само гълъбът и дава помощ
във ежедневните несгоди.
Тя чакала е утрото с надежда,
че с топлинка ще я зарадва то,
тя чакала е с гълъбчето среща,
ако не е сама и то не е само.
Така вървят по улицата прашна,
сами във утрото на пролетта
и не усещат самотата си ужасна,
защото заедно посрещат утринта.
© Анна Станоева All rights reserved.
