Човек (Анна Станоева)
190 4963
Apr 26, 2007, 4:46 PM

Двама 

  Poetry
583 0 4


                                                           ДВАМА

                             Утрин е и пак поглеждам през прозореца.
                             Пейзажът, тъй познат, ме озарява.
                             Сънен гълъб и една самотница
                             вървят в ритъм общ, а слънцето ги поздравява.
                             След тежката безсънна нощ,
                             окъсана и гладна броди
                             и само гълъбът и дава помощ
                             във ежедневните несгоди.
                             Тя чакала е утрото с надежда,
                             че с топлинка ще я зарадва то,
                             тя чакала е с гълъбчето среща,
                             ако не е сама и то не е само.
                             Така вървят по улицата прашна,
                             сами във утрото на пролетта
                             и не усещат самотата си ужасна,
                             защото заедно посрещат утринта.

© Анна Станоева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нямате представа,колко ме радвате,защото точно вашите коментари очаквам с голямо нетърпение.Някак всички пишете различно и е хубаво,когато толкова различни като стил автори коментират мои неща.Благодаря Ви.
  • "Тя чакала е утрото с надежда,
    че с топлинка ще я зарадва то,
    тя чакала е с гълъбчето среща,
    ако не е сама и то не е само."

    Поздрави, Ани!!!
  • Браво, Ани!
    Много е хубаво!
  • Много е хубаво, Човек!
Random works
: ??:??