Навлякло зимна кожа
безрадостно поле
над него вдигнат ножа
на птичите криле!
Те режеха със писък
самата сивота
на купола умислен
надвиснал над света!
Но ето по нататък
и второ петънце
поело пътя кратък
на своето сърце,
то бърза да догони
самотния летеж,
искри да сложи нови
във утринния скреж.
……
Над бяла, зимна кожа
над светлото поле
два малки птичи ножа
отваряха небе!
© Георги Динински All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
