daik
355 results
През пръстите измъква се небето,
Като уплашен скакалец подскача
Препъва си в тревичките сърцето
И после жално с облаците плаче.
  79 
Колко много думи,
Колко малко любов,
Колко малко думи
Любов.
  101 
Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...
  200 
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
В очите й въпрос не бе изстинал още
"За да обичам, трябва ли да мразя...
Обичам вашите кокошки."
Убиваха лисицата и не можах да я опазя.
  550 
Няма утеха.
Празен е храма
И камбаната вече в казан за ракия проплаква.
Всичко ти взеха,
Чаша очаква ...
  499 
Краят щастлив
има цветя...
четни.
  1125 
Дълъг и черен, човекът на залеза
плъзва по склона, после по билото, слизахме ние, пъпли си той.
Вино ли пие, ракия ли пи
в маранята го виждах пиян.
Няма ни, няма ни, няма ни ...
  648 
Затворника
Убива болка
Чертаейки небето
Затворника
Живее със затворници ...
  561 
дървото се измисля
от всеки удар
дървото се измисля
преди да легне
и легло да стане ...
  520 
как се зачертава бяло
започва се с
караконджули
блатници
въргузуняци ...
  601 
(из "Посвещения на една година")
Чуждоезичният рай – "Парадайс"-а
си добави още една светлина –
лъскав пирон в абаноса на небето,
астрономия над гърбиците на Витоша. ...
  594 
Изгубил съм горчивината,
когато очите ти блестят за друг.
Сърцето ти – камбанка в злато,
издава светъл звук.
Макар неискана – тъгата ...
  613 
Един кон чувам -по нощите препуска!
Сутринта го скопяват,
между ягоди, здравец и риган,
под липа нацъфтяла.
Цяла нощ на гърба му луната се люшка, ...
  703 
Душата ми не е хотел
за чужда обич и любови.
Щом в нея някой съм приел
не е за авантюрите му нови.
Не я превръщайте в бардак ...
  1740 
Днес ми е денят за мразене.
Омразнен ден.
Денят за отказване
и никой няма да бъде простен
и нищо простено ...
  604 
Да. Знаех че ще дойде този ден -
ще криволичим по пътечки тънки,
ала една от тях ще е маркирана за мен,
по друга ще преминат твоите стъпки.
Приседнали на завет зад скалата ...
  598 
Пета бира
Напълних раницата с кръстопъти,
стопени вафли
и студена бира.
Студена ...
  671 
Едно хлапе щастливо
от свойто първо лято,
отново буйно диво
обели колената.
Но без да се тревожи ...
  544 
Два свята са. Не го разбирам и не знам
защо във нещо много си приличат.
Икони от различни вери, всяка с храм:
роденият обичан и роденият обичащ.
  748 
Върви,
Не спирай по пътеката.
След мен или след друг
Върви си по пътеката
и не убивай своя дух ...
  534 
Свободата?
Имаш определение?
Имаш хиляда цитатата
с логика в която
даже формула може да е доказана ...
  459 
Дълга буря...Убиецът на клони и желания
по пътя ни забива свойте остри капки
Взривена светлина и гръм....притиснати в мълчание.
Мълчанието. О как събира в миговете кратки
най-съкровеното докосване на двама... ...
  558 
Отново ли тъга?
Върви си.
Ти натъжаваш другите.
Не мен.
В абсурдното когато съм улисан ...
  546 
Спомен
В прекрасни и безгрижни дни от светъл месец
смехът ни се търкаляше през тръни по баира,
Нехаехме нахално в този път нелесен
за дъждове и бури в облаците на Пастиря. ...
  529 
Вода,
Измии от сърцето ù пелина на дните.
Удари в скалите вика ù
и с ехото върни усмивка.
Както изглаждаш камъка, ...
  975 
Пияница, щом влезнe в храма, с "Анатема" светците го посрещат.
В душата вино и любов за двама- с "Анатема" светците ме посрещат.
И нека да греша във всяко нещо, за мене по-добра награда няма
с девойка под асмата, с пълна кана, с "Анатема" светците да посрещна.
  552 
През улицата преминава
една
бездушна
лекота.
И сянка без следа ...
  761 
Лисицата си знаеше:
Светът за нея е създаден.
Под рижи залези
играят тромави кокошки
с лениво куче, със сънлив стопанин ...
  576 
Сметоха пиршеството
в дузина черни чували.
Прибраха децата,
изнесоха подвижните нужници,
изгониха пияните. ...
  629 
Ще се спомине този път.
Чертичката неясна на съдбата.
Две локви, шипка,
и...
скалата. ...
  608 
По пладне,
съдбовно главоного,
пълзеше странно
през копнежите на липсващ цвят.
Затвори камъкът дъха си, ...
  669 
Душата му е паяжина проста,
сърцето му е падащо перо.
Покани ме на гости
със ненаписано писмо.
Но накъде да тръгна? ...
  741 
Едно око с клепачи от баири
наведе поглед върху мократа земя.
Стопанинът започна да прибира
света, от светлината разпилян:
на цветовете премечтаното, ...
  861 
Чисти усмивки, като сняг, ни покриват.
Пъртината на думите подканя.
Но умореният човек заспива.
Бавно главата накланя,
затваря в клепачите нощ, ...
  727 
Виж, рейсовете бързат за гараж,
белите копчета на прозорците гаснат,
такси последно пробяга край нас...
Ще стигнем ли?
-Да! - стъпките казват! ...
  787 
"Длъжен си да бъдеш тук
наковалня или чук,
Гьоте”
Г. Димитров
Животът ти – прашинка във окото на Ковача. ...
  1389 
Прощаване със старата кола
„Прости ми конче, конче нанадминато”...
Б. Христов
Моя стара кола,
с бесни кончета, ...
  884 
От спомена как камъчета по дървото
почукват и в шепите ни има пръст,
без кръв е от преливане виното,
без плът е хлябът върху кръст.
С последната си капка на сърцето, ...
  767 
Както си вървяха, нещо си говореха,
група мъртви хора, група мъртъвци.
Гласовито спореха, тихичко мърмореха,
може и на български, може на фарси.
Слагаха си думи в черепите празни ...
  718 
Не ние – нека да са те,
които топлят своите ръце,
макар един от друг далече.
Не ние в тази зимна вечер,
не ти, а тя, не аз, а той ...
  812 
Random works
: ??:??