ДВЕ СЪСТОЯНИЯ
1.
Погледнах клоните -
бяха отрупани с цвят.
Видях те -
един от многото.
И реших да те откъсна.
Протегнах ръка -
посипа ме бял момичешки смях.
Още те търся...
2.
Когато видях хоризонта,
се влюбих отчаяно в него.
И реших да го стигна.
Бях млад и доволен.
Сега съм непотребен -
като напразно прочетена книга...
© Ангел Веселинов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
