Dec 31, 2007, 9:31 AM

Две тела

  Poetry
1.1K 0 5
Две тела останаха сега
сами да тръпнат в жаден студ
и тягостно да вярват, че в света
ще продължат един без друг.


Две тела останаха сега
сами на онзи мрачен кръстопът,
където вятърът сълзи отрони
и любовта им отлетя отвъд.


Две тела останаха сега
сами в тъга, от смисъл лишени.
Чисти, недокоснати, далече,
прекрасни тихи, от любов сломени.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...