Две тела
Две тела останаха сега
сами да тръпнат в жаден студ
и тягостно да вярват, че в света
ще продължат един без друг.
Две тела останаха сега
сами на онзи мрачен кръстопът,
където вятърът сълзи отрони
и любовта им отлетя отвъд.
Две тела останаха сега
сами в тъга, от смисъл лишени.
Чисти, недокоснати, далече,
прекрасни тихи, от любов сломени.
сами да тръпнат в жаден студ
и тягостно да вярват, че в света
ще продължат един без друг.
Две тела останаха сега
сами на онзи мрачен кръстопът,
където вятърът сълзи отрони
и любовта им отлетя отвъд.
Две тела останаха сега
сами в тъга, от смисъл лишени.
Чисти, недокоснати, далече,
прекрасни тихи, от любов сломени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлен Всички права запазени
