Две звезди ще се родят
Две звезди ще се родят
Понякога искам да съм ловец,
в сърцето да уцеля тишината,
прегорялото й тяло на венец
да увия с пламъците на душата.
Полетяла - птица в небесата
с погледа си остър на сокол,
сред пясъчен пустинен вятър
гнездо ще свия в твоя ствол.
Нощем, в цепките на здрача,
като кошута с пламнали очи,
ще стъпча с копито тъмнината
щом открия твоите следи...
Ще бродим с тебе - две души
свързани с дъга небесна,
ще ни завиждат луна – звезди
за топлината ни сърдечна.
И когато прегорели от живота,
се издигнем над земния си път,
там горе - нейде в небосвода
две звезди ще се родят.
© Миночка Митева All rights reserved.
