M1234567891

528 results

С очите на доброто 🇧🇬

До баба, в къщичка красива
с две руси плитчици отпред,
живее Милка – хубава, игрива,
смехът и́ отеква навред.
Ангорска котка си имат вкъщи ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
216 4 25

Преди 🇧🇬

Преди със залеза се връщаше
и носеше дъха на пролет,
а после нежно ме прегръщаше,
слели душите си във полет.
Преди със тебе носеше омая ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
319 4 21

Зима 🇧🇬

Тя дойде с тихи стъпки през нощта,
като видение в съня надникна,
покри със пухкав сняг града
и вятърът кристален се усмихна.
Рисува по прозорците икони ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
535 7 28

Животните на двора 🇧🇬

Как обичам сутрин рано
аз със баба пак да стана
и козленцата отбрани,
за рогцата да ги хвана.
Малки агънца красиви, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
522 4 25

Вик 🇧🇬

Все по-бързо сезоните тичат
и земята се лудо върти,
бели кичури косите ни кичат
и вече забавяш темпото ти.
Не търсиш вече шумни компании ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
347 8 25

Восъчно небе 🇧🇬

Вятърът мънистата нанизва,
на тънка восъчна връвчица,
едно листо, да падне се опитва,
в гнездото на тъжна гургулица.
Прахът на есента се рони, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
384 7 14

Зад портата 🇧🇬

Затварям портата на двора,
улицата ме потапя в свойта глъч,
забързани, вглъбени хора,
намръщени лица, пропити с злъч.
Очи блуждаещи, очи студени, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
433 5 14

В тишината 🇧🇬

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
650 5 19

Чудесата на града 🇧🇬

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
570 6 29

Сподавен вик 🇧🇬

Поисках да ти прочета кратък стих,
ей така родил се в моята душа,
но питаш ме с погледа си тих,
дали със рими ще те утеша.
Когато тъй животът ни притиска ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
574 5 18

Свършва лятото 🇧🇬

Свършва лятото за жалост,
залезът изтръпна като рана,
а вятърът разплита вяло,
венците златни на гората.
По пясъците дремят спомени, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
529 8 20

Бялата стая 🇧🇬

Уморих се да прекрачвам прага,
на стаята мълчалива и бяла,
когато залезът ръка протяга
и нощта в прозорците е спряла.
И всяка вещ за теб да ми говори ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
368 10 27

Жажда за живот 🇧🇬

Докрай душата моя ще жадува,
небе и птици, пеещи в зори,
как слънцето върхарите целува
и как на запад залезът гори.
И шепотът на вятъра ще буди, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
462 7 23

Лятна мечта 🇧🇬

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
981 8 30

Аз зная силата на думите 🇧🇬

Поискаш ли, можеш да ме нараниш,
пълни са душите ни със злоба,
а и ти от болка на света крещиш,
да забравиш своята тегоба.
Ти можеш да просъскаш змийски, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
585 7 24

Последното съобщение 🇧🇬

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prose
934 6 23

Състояние 🇧🇬

Притихнал здрачът бавно разтопи,
на хиляди частици тишината,
и с всяка сричка вятър озвучи,
молитвата сърдечна на душата.
Във сенките на спомени без глас, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
366 11 26

Залезът догаря 🇧🇬

Отново виждам същият старик,
с бастун от дрянова тояга,
в очите му сподавен вик,
трепереща ръка протяга.
Дрехата, проядена от кръпки, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
365 9 22

Приказно пътуване 🇧🇬

С ракета бяла полетях,
към приказното царство,
там мънички деца видях,
как играеха прекрасно.
Там в капчица роса се крие ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
592 8 28

Скитникът в мен 🇧🇬

Искам да тръгна на далечен път
и асфалтът пак да тича пред мен,
устремен със мене да бяга светът
и в път да ме брули вятър студен.
Да отпусна душата край тихия бряг, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
372 6 17

В края на лятото 🇧🇬

Самотно лятото прегаря
денят отдавна затвори очи,
небето звезден кош разтваря,
прощална песен на щурче звучи.
Полет спира плахата светулка ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
371 8 20

Тетрадката на времето 🇧🇬

Душата си събрах в една тетрадка,
годините белязах, стих след стих.
Радостта ми беше тиха, кратка,
а тъгата в строфи въплътих.
Разлиствам я и спомени се вдигат, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
472 11 26

Брегът и тази нощ е пуст 🇧🇬

Брегът и тази нощ е пуст,
вълните стенат като грешни.
По пясъка, сякаш напук,
нечий спомен диша тежко.
Луната бавно се накланя, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
410 10 24

Човекът и чудото 🇧🇬

Странно същество е човекът,
стои между бездна и звезда,
гори от жажда за посока,
ала не вярва в светлина.
Животът му - кълбо от чудо, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
392 7 21

След бурята 🇧🇬

Дъждът бе валял три дни без спиране. Земята го поемаше жадно, като че се опитваше да измие не само праха, а и мълчанието, което бе полегнало върху селото. Вятърът свистеше край керемидите, разказвайки на всеки, който искаше да чуе, че светът е крехък и нищо не е вечно.
Мария седеше до прозореца, зав ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Prose
780 8 34

Усещане 🇧🇬

Когато в здрача сенките се свият
и спомените хапят със забрава.
Дали сред блато съвестта ще пие
от извора на истина и слава?
А сълзите, превърнати в лъчите, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
353 9 22

При баба и дядо 🇧🇬

Баба меси утрини в глинено гърне,
лято разлива в чорби със коприва.
В ръцете й - птици от брашно и небе,
а гласът й - нежна песен звънлива.
В двора играят шарени козлета, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
533 3 23

Песен от шепота влюбен 🇧🇬

В мене диша птица могъща
и потъват в душата зеници,
тишината крилата разгръща,
във въздух с дъх на обичане.
Светлината се сгушва в наметка, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
387 6 19

Недописан миг 🇧🇬

Светът е далече - само пясък и дъх,
две сенки притихнали в ласка от злато.
Морето се носи потънало в сън
и вечност разлива по рамо познато.
Очите ти - залез, прегърнал вълната, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
1.1K 12 46

Алеи на самотата 🇧🇬

Пазят алеите целувки от лятото,
лудо влюбени няма в парка сега.
Дали за това е толкова тягостно?
Или защото ме докосва самота.
Пейката - сянка на нечие минало, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
366 8 17

В утрото 🇧🇬

Когато нещо съвестта събуди
и сърцето ускорява своя пулс,
човек усеща как в зори се губи,
шумът на чувствата не чул.
Тогава тъмни сенките говорят ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
399 3 11

Сърце от пламъци 🇧🇬

Сърцето ми тихо в нощите бие,
разплита на нишки мастилен мрак.
Чувам луната в съня ми как вие
и думи горчиви нашепва ми пак.
В гърдите догаря неказана обич ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
383 5 19

Бряг без теб 🇧🇬

Нощта се спуска като втора кожа,
не я усещам, но ме покрива цялата,
тихо скърцат сенките по пода,
а стените шепнат тъжно - няма те.
Безмилостен свидетел е луната, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
500 8 24

В един детски дом 🇧🇬

Толкова малки, а бяха сами,
като птици затворени в клетка.
По очите им сухи сълзи,
а в душите - неразписана сметка.
Светлината им беше мечта, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
437 9 25

Пролетен полъх 🇧🇬

Край старата пейка цъфна дръвчето,
вплело в листата си нежен копнеж,
и лудия ритъм взривява сърцето,
изгаря до пепел в своя стремеж.
Протегнах ръка и сякаш видение ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
417 6 19

Лятна ваканция 🇧🇬

Слънце грее, време златно,
край морето ще играя,
дойде лятото прекрасно
кули пясъчни ще вая.
С крачета босички по плажа, ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Poetry
534 3 22