С тебе се познаваме от малки,
постоянно двечките си бяхме,
заедно растяхме и заедно мечтахме,
заедно се смяхме и заедно тъжахме.
Винаги една до друга бяхме,
а моментите трудни и сладки,
преминавахме и преживявахме,
макар че бяхме още малки.
Болката от любовта не беше толкова голяма,
щом ти беше до мен, за да промиеш моята рана,
да ми кажеш две-три мили думи:
"Хайде, усмихни се! Животът продължава!" ...