May 29, 2009, 9:53 PM

Двечките завинаги

  Poetry
1.2K 1 2

С тебе се познаваме от малки,
постоянно двечките си бяхме,
заедно растяхме и заедно мечтахме,
заедно се смяхме и заедно тъжахме.

 

Винаги една до друга бяхме,
а моментите трудни и сладки,
преминавахме и преживявахме,
макар че бяхме още малки.

 

Болката от любовта не беше толкова голяма,
щом ти беше до мен, за да промиеш моята рана,
да ми кажеш две-три мили думи:
"Хайде, усмихни се! Животът продължава!"

 

Никога не ще разбереш колко те обичам,
колко си ми помагала,
колко пъти паднала в калта,
ти си ме изправяла!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дамяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...