29.05.2009 г., 21:53

Двечките завинаги

1.2K 1 2

С тебе се познаваме от малки,
постоянно двечките си бяхме,
заедно растяхме и заедно мечтахме,
заедно се смяхме и заедно тъжахме.

 

Винаги една до друга бяхме,
а моментите трудни и сладки,
преминавахме и преживявахме,
макар че бяхме още малки.

 

Болката от любовта не беше толкова голяма,
щом ти беше до мен, за да промиеш моята рана,
да ми кажеш две-три мили думи:
"Хайде, усмихни се! Животът продължава!"

 

Никога не ще разбереш колко те обичам,
колко си ми помагала,
колко пъти паднала в калта,
ти си ме изправяла!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дамяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...