Двете лица
Двете лица
Il pleure dans mon coeur
Comme il pleut sur la ville,
Quelle est cette langueur
Qui pénètre mon coeur?
(Paul Verlaine)
Тя се скита и броди морна;
аз зная, че идва насам.
Стъпва полека сред росна трева,
нежно с нозе цветята докосва,
докато бродя мрачен и сам.
Когато полъх нежно открива
лице от булото на нейния страх,
час след час по-близо е до мен,
а нощем - по-близо е от всеки ден;
... (и този копнеж е смъртният и грях!)
В очите й - ледът от прежна зима,
дошъл със мъките и с младостта.
В погледа й неясен копнеж почива,
замръзнал сред безприютна синева
... (и в този поглед оглежда се Смъртта!)
Дъждът тъжна приказка разказва
и капките дъждовни тя тихо слуша,
че ние сме две лица на маска безплътна -
аз съм Смъртта неприветна,
а тя - ранената смъртно Душа.
MMVIII
Il pleure dans mon coeur
Comme il pleut sur la ville,
Quelle est cette langueur
Qui pénètre mon coeur?
(Paul Verlaine)
Тя се скита и броди морна;
аз зная, че идва насам.
Стъпва полека сред росна трева,
нежно с нозе цветята докосва,
докато бродя мрачен и сам.
Когато полъх нежно открива
лице от булото на нейния страх,
час след час по-близо е до мен,
а нощем - по-близо е от всеки ден;
... (и този копнеж е смъртният и грях!)
В очите й - ледът от прежна зима,
дошъл със мъките и с младостта.
В погледа й неясен копнеж почива,
замръзнал сред безприютна синева
... (и в този поглед оглежда се Смъртта!)
Дъждът тъжна приказка разказва
и капките дъждовни тя тихо слуша,
че ние сме две лица на маска безплътна -
аз съм Смъртта неприветна,
а тя - ранената смъртно Душа.
MMVIII
© Бодуен All rights reserved.
