Етчи (Анета Саманлиева)
415 7075
Dec 21, 2008, 10:21 AM

Двойно кафе 

  Poetry » Other
1016 0 12

Защо ме будиш? Още ми е рано...

Насън стрелките даже се въртят,

аз да заспя не мога вече, от пиано

клавишите в душата ми туптят.

Вън нощ е, непрогледна, черна,

часове дълги от зората ни делят.

Едва успях в мрака да те мерна -

това напрягане... зениците болят!

Изненада ме, кажи, защо мълчиш?

Разказвай, две кафета се варят...

И как така, реши да ме навестиш?

Прости!... Не исках думи да ранят.

Ровят навътре, завръщат мигове

едва ли знаеш от кога така кръжат.

Забравил си, и може би е по-добре,

не бих желала на теб да ти тежат.

Отиваш ли си? Изпий поне кафето...

Щом искаш, думите не ще те спрат,

тръгвай, до срещане... там където...

А глътките кафе отново ще горчат.

 

(а)

 

22.11.2008г

(цикъл "Черно перо")

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??