Двоумение

Дали в чужбина да живея или тука

Хоризонти, пътища безброй

Човека все мечтае за сполука

Най-същественото все забравя той.

Ако ида и мечтите сбъдна дет' компнея

Ще видя хиляди неща, култури хора

Но под едно небе, както ти и аз живея

Любовта сплотява ни и дава ни упора.

И родното си място ще помня в мълчание

Безгрижното ми детство там премина

И как у баба носеше се вкусничко ухание

Двоумение сега настъпва: Дали пък да замина?

Но никога не ще забравя

Откъде започнах, беше интересно

Крехка възраст - доста съм видяла

Трудно е да продължиш, а да започнеш лесно.

И помнете своите корени, семейство, собствен код

Да не изчезнете вглъбени в пътя на мечтите

Както древните народи знаят своя род

Да не се обезличите,обикаляйки страните...

Но на мен т'ва никак не ми пука

Срам нямам ще призная

Врати отварят се на този който чука

Аз винаги боря се докрая!