Двубой
ДВУБОЙ
Посвещавам на Гашока,
Барона и на себе си
Сънувам на ринга въжета
и купа – кристален бокал.
Тя с малка тракийска карета
пристига и сваля воал.
С поканата тук се явява –
ред първи, на каменен блок.
Ветрилото нервно развява
и тръпне пред боя жесток.
Арена: античен театър
на древния град Филибе.
Тук свирил е същият вятър
на същото седмо тепе.
Противникът млад е. Танцува
на ринга със стъпки на степ,
готов да спечели не друга –
жената на първия ред!
Вглъбено от ъгъла чакам
аз своя пореден двубой.
Проблясва смолистата факла
и гони привиден покой.
Печелил съм много турнири
и тънкости в бокса аз знам.
Залогът е: кой да сподири
жената с девичия стан.
Но ето, че гонгът удари.
Противникът – млад, във възход.
Изчаквам мигът да стовари
на ринга спасителен ход.
До шестия рунд атакува!
Принуден, пак влизам във клинч
и виждам, че вече ликува
младежът и готви ми линч.
Но само за миг той откри се.
Видях този малък свой шанс.
Крошето ми дясно изви се –
той вече изпадаше в транс.
И някак си бавно се свлече.
На пода опря колене.
Отбройваше реферът десет
и вдигна победно ръце.
Порой от възторзи разтърси
таз вечер заспалия град.
Аз дамата долу потърсих,
очите й, погледа благ,
преливащ в искрици горещи
над древния-нов Филибе
и знам, че очаква на свещи
щастливото седмо небе.
© Иван Христов All rights reserved.
