Oct 31, 2013, 10:14 PM

Дядовите приказки

  Poetry » Other
575 0 4

Разказваше ни дядо в зимни вечери,
наскупчени на топло край оджака,
за тъпани, свирни на дяволетини,
които закъснелите причакват.

По равното, край моста на Мелището
те скачали върху конете яки
и тънели копитата в стърнищата,
препъвали ги плевели и драки.

И дълго в гърбовете им се кискали,
а конят им във кръг все обикалял.
Чак първите петли щом глас извисвали,
изчезвали и знак оставал кален...

С годините в преданията свети ни
Радичковия дух добър - танеца
и дядовите шумни дяволетини -
на приказките негови - венеца.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...