Намирам я скрита зад плоски мълчания,
в кръга на очите, в трамвая "желание",
наивна и боса, каквато си беше,
все тъй дългокоса, и малко бездрешна.
А бях я заровила нейде сред датите,
с изрязани корени, като проклятие.
В уплашено близко й скъсах гердана,
разпръснах мъниста, едно ми остана.
Нагъвах я нощем в хиляда пранета,
за бебешко кошче й вързах въжето.
А тя си мълчеше, другаде сякаш е.
Пък днеска, с насмешка, наднича от всякъде ...