Регина
374 results
И, тъй като все си мълча по темата, реших веднъж и завинаги да кажа какво и кого мразя, та да е ясно и да няма тън-мън после.
Започвам от глобалното в посока минималното.
Първо мразя глобалното затопляне и климатичните промени - това да ми е зимата -20, а лятото +40 градуса Целзий го мразя, подчерта ...
  2087 
Остава ни... просто да чакаме.
Търпение – зла добродетел.
Като воденичните камъни –
затъваме до коленете.
Висим на парцали по тръните – ...
  1086 
Нощес очите ми са плакали.
Минутите изтрили мокрите следи.
На миглите ми, утрото дочакали,
самотно трепкат две сълзи.
А как си обещавах да не плача! ...
  1221 
Ей ме - тревичката роша с краче,
чак до уши зачервена.
Слушам те, мънкам и крия лице -
хем поласкана, хем пък смутена.
Ей, те и тебе с прическа "врабче", ...
  825  10 
Животът ми от нямане е предозиран.
Върти се в хамстерското колело,
в очите му цъфти наострена секира
и никой не го гали със перо.
А идва зима и надменните айсберги ...
  656 
трапове са трапезите му в събота вечер,
когато някъде
тръпчивото вино тръпне на тъничките си токове в чашите,
когато третината от мислите му
се превръщат в тигри, ...
  794 
Горчиш ми.
С оня вкус на презрял портокал,
сред напукана жажда
в пустинното пладне.
Бяло слънце ...
  757 
Снощи, на гарата, стареца мернах.
Имаше дълга и бяла брада.
И ми се стори (дали пък е верно?),
че съм го виждала нейде с торба.
Някакъв спомен за зимни звънчета, ...
  817 
То, всяко Начало, започва от никъде.
Понесло вързопче куражец в ръце,
внезапно, полека и без много приказки,
Началото тръгва незнайно къде.
В невзрачната сянка на важните работи, ...
  802  10 
В голите клони
вятърът гони
капките дъжд.
Късно е вече.
Екнат далече ...
  776 
Глъхне небето от снежни парцали,
скрити под преспи дуварите спят.
Сънни примигват фенерите стари -
в зимната нощ е притихнал градът.
А в планината над него - там, горе, ...
  843 
Тъгувам те и, като тежка дюля,
се взирам от перваза на прозореца.
Един щурец, под стълбите притулен,
за теб сънува ябълки и орехи.
И не вали снежец на пудра захар, ...
  893  10 
Как мъчат бесовете...
и с нокти, докъдето
достигнат - късат плът.
От минали обиди,
килия те ти зидат ...
  786 
Как, изобщо, да знам, колко черен е дяволът?
Кой от тях "малък дявол" е, кой се нарича „голям“?
В тези тънки преценки, съветник е лявото.
Най-добре - сам преценяй, мисли и досещай се сам!
И като първолаците - в свои боички ...
  764 
С късите си зъби,
времето предъвква уморено
изкормени мечти,
промити мозъци,
душите ни в мазоли, ...
  718 
Залюля ме на сладостна люлка,
залюля ме над синя трева.
Полудяха щурците с цигулки
и огря ни огромна луна.
Залюля се светът и се вдигна, ...
  728 
теменужени вечери
сладко зелени смокини
ромонът речен
сочни малини
дъхави люляци ...
  1143  14 
Ти ли си, мое изгубено минало?
Нетърпеливо премятам коси,
хуквам обратно назад, през годините.
Ти ли си? Всъщност, не може да си!
Чуждо си спомняш по моите спомени, ...
  738 
Не усещах студа, макар че замръзвах,
през нощта срещу Коледа, свита под снежен покров.
Там, на ъгъла, стисках кибрита и зъзнех,
аз - самотната майка на една нежелана любов.
Прохрущяваха стъпките на закъснели, ...
  789  16 
Да можеше любов нелюбена,
да ми надникне в схлюпения делник.
Любов, като пара, изгубена
от някого, на прага на отшелник.
Краката си от ходене ще счупя, ...
  920  13 
На врабците
им дожаля за дървото -
преструват се
на листенца.
...... ...
  842  10 
Запази ми местенце до тебе.
Ще си против, но тръгвам сега.
Имам нужда да съм си потребна.
Имам нужда да бъда сама.
Като вирус в кръвта ми, донесъл ...
  731 
Празна кръчма, двойна маса, аз и ти -
два гръмовни облака над бялата покривка.
Две еспресо, две газирани води,
виснали от чашите, обесени усмивки.
Уж говорим. Тихо и спокойно уж, ...
  746 
Описвам прилежно в тефтера гемиите,
които така не дочаках на кея.
Потънали бяха. И само сепиите
мастило харизаха, да си налея.
Отдавна съм жалкият писар на дните си ...
  823 
Детството ми тихо, по терлици,
дебне зад един дувар.
Чух чирикане на птици
в ореха ни стар.
Къщите - като старици, ...
  688 
Страннико мой, ненаскитан,
слушат те как ги прелиташ върхарите,
дето ти видят очите -
пееш в боаза и шушнеш в ластарите.
Мирис на цъфнали билки, ...
  643 
Да можех да идвам поне във съня ти.
Когато в прозорците спи ранина,
когато прокрадва се тихо денят ти
и птици се съмват сред дрезгавина...
Когато унесен си най-надълбоко ...
  758 
Деля легло с надеждата, „Че утре...“
(тя нощем свети като църква).
За нея, с всички пръсти, чак до кутре -
държа се, да не се побъркам.
„Че утре...“ тръгва сутрин много рано, ...
  782 
Че как са пръкнах и аз една -
саде в амбиция да ме изкарва?
Мерак налегна ме сега -
моделка ме напина да се барна.
И не е просто суета - ...
  843 
Този ъгъл е мой и не мърдам от него.
Преди време, нали ме наметохте в ъгъла?
Ако искам - ще си рецитирам Онегин,
ако искам - ще въдя из себе си гълъби.
Не пишете хвалебствия за чистотата. ...
  950  13 
Беден живот – брои си стотинките.
Откакто го помня – брои.
Кръгъл сирак е и няма роднини.
Дори от усмивки пести.
Няма и нас – живеем го троснато, ...
  648 
Кохорти табута прекланят оръжия,
пред грам-молекула от бесни хормони,
а тя се усмихва и дявола лъжейки -
онази, която с "Анатема!" гонят.
Промъква се ласкава, нейде под дрехите, ...
  713 
Уподобявам се, когато към околната среда
аз мимикрирам в съответния й тон.
Уж, за да бъда като всички, постоянно се меня
и съществувам чрез цвета "хамелеон".
Алтернатива за различните, каквато съм и аз, ...
  711 
На синьо безмълвие в странния свят,
сред призрачни скелети на галеони,
аз уж, че съм жива и спя, и не спя,
сред, пръснати в пясъка, златни дублони.
Превърна ми времето в котви краката. ...
  819 
Както рибарските шхуни мълчат,
някъде, в тихо пристанище -
все ветрове и посоки мечтах,
а съм извън океаните.
Аз съм бръшлянът по тази стена - ...
  792  10 
Седя край реката
и зяпам водата,
да мине "онази вода".
След много години
червената мина ...
  715 
Подноси беднякът последната риза.
(Той имаше две, но едната се скъса.)
Библейският ближен не беше наблизо -
отдавна да беше поискал дела си.
Беднякът си нямаше бели пари. ...
  1185  14 
Дървото „Довчера“ в дъжда ме погледна
през всичките, охрави, свои листа.
Покани ме, сякаш, под него да седна -
на мократа пейка, с железни крака.
То имаше толкова да ми говори - ...
  882  11 
Отдавна куфарът ми зяпа -
като уста на диплодок.
А в него - само два чорапа
и тото със изтекъл срок.
Ще дойде вятър и тогава - ...
  768 
Плакат в Туристическа агенция
Дали си млад, или пък стар -
добре дошъл в Мадагаскар!
Тук, сред нашите лемури,
моментално ще те турим - ...
  985  11 
Random works
: ??:??