Когато съм се раждала, в небето
светкавици лудешки са вилнели,
невидимо и скришом, там в сърцето,
от свойта лудост семенце посели.
Съвет си свикали на кръгла маса,
решили всички "Да е дяволита!".
До днес все чувам думите на мама -
"Каква ли пакост пак си сътворила?"
Годините летят си... криволичат.
Да кротна ли? Дори не си помислям!
Вместо това в дома ми днеска тичат
три малки дяволчета... породисти.
© Жанет Велкова All rights reserved.
Обичам те !!paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
