Oct 30, 2009, 12:12 PM

Дяволска приказка

  Poetry
937 0 3


Вечно да бъдеш сама.
Кой те ориса, принцесо,
със тази несносна съдба,
неспирно да тъсиш утеха?

Даже дяволът само мълчи,
не се смее ехидно от радост -
нали знае той колко боли,
когато си нямаш съратник.

А всичко край теб е лъжа,
просто фарс на фалшиви герои,
където хората с грозни сърца
се кичат със златни корони.

Но не могат със тях да блестят,
ореолно в душите да светят,
те са слепи за Божия път
и напразно без смисъл живеят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...