Вечно да бъдеш сама.
Кой те ориса, принцесо,
със тази несносна съдба,
неспирно да тъсиш утеха?
Даже дяволът само мълчи,
не се смее ехидно от радост -
нали знае той колко боли,
когато си нямаш съратник.
А всичко край теб е лъжа,
просто фарс на фалшиви герои,
където хората с грозни сърца
се кичат със златни корони.
Но не могат със тях да блестят,
ореолно в душите да светят,
те са слепи за Божия път
и напразно без смисъл живеят.
© Ивето All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
