Вечно да бъдеш сама.
Кой те ориса, принцесо,
със тази несносна съдба,
неспирно да тъсиш утеха?
Даже дяволът само мълчи,
не се смее ехидно от радост -
нали знае той колко боли,
когато си нямаш съратник.
А всичко край теб е лъжа,
просто фарс на фалшиви герои,
където хората с грозни сърца
се кичат със златни корони.
Но не могат със тях да блестят,
ореолно в душите да светят,
те са слепи за Божия път
и напразно без смисъл живеят.
© Ивето Все права защищены