Дяволски спомен
Дяволски спомен
С поеми прости, думи сложни,
рисувам те в мечти на спомени несътворими.
Защо ме тласкаш към скръбта,
набръчкана и млада?
Какво е да си драма и поема на мъртвеца като рана?
С бледни устни и ръце те вая,
а нямам спомен, нямам мисъл.
Ти Ад и Рай в едно събрани ще закриляш,
та в твоя ум тъй дързък да възкръсвам и не си отивам.
И няма край да има.
До края ще ме има -
там някъде заслужила участта на вино
в чаша недопито.
Със спомен недовършен те завивам
и пак с ръце на дявол те обвивам.
От него е следата по статива.
Оставил там усмивката си дива.
И от твое вдъхновение
ще се превърна в примка,
която много ти отива.
Таня Кирилова
© Таня Кирилова All rights reserved.
