Дяволско
Ако искаш вземи този миг тишина,
после дълго ме нямай във здрача си…
И сънувай звезди, и будувай луна,
дето зимно за лятото плаче…
Нямам време да бъда безкрайно добра,
щом съм пламък в окото на Дявола…
И съм дивия смях, който стряска съня.
Днес съм край, утре ново начало.
Ей такава, безумна, сега ме живей,
не оставяй за после мечтите…
Пожелай си небе.
И не казвай, недей,
че не помниш шума на вълните.
И не чакаш с тъга да се върне дъжда
в който с теб бяхме толкова луди…
Ти ми даде криле… Аз ти върнах страстта…
Беше дъжд…
Беше дяволско чудо.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
