Дяволско
Ако искаш вземи този миг тишина,
после дълго ме нямай във здрача си…
И сънувай звезди, и будувай луна,
дето зимно за лятото плаче…
Нямам време да бъда безкрайно добра,
щом съм пламък в окото на Дявола…
И съм дивия смях, който стряска съня.
Днес съм край, утре ново начало.
Ей такава, безумна, сега ме живей,
не оставяй за после мечтите…
Пожелай си небе.
И не казвай, недей,
че не помниш шума на вълните.
И не чакаш с тъга да се върне дъжда
в който с теб бяхме толкова луди…
Ти ми даде криле… Аз ти върнах страстта…
Беше дъжд…
Беше дяволско чудо.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
По отвратително време от зимата няма..., а есенният дъжд е дори романтичен...!!!
"Нямам време да бъда безкрайно добра,
щом съм пламък в окото на Дявола…
И съм дивия смях, който стряска съня.
Днес съм край, утре ново начало." -
Много, много ви благодаря Вики, Александра, Ивон, Антон, Безжичен! Щастлива съм, че стихотворението ми ви харесва!
-
Браво!Браво!Браво!Бис!
-
Много силно и красиво!
-
Страхотно е!
-
Отдавна не бях чела подобно нещо. Благодаря за удоволствието!
-
Красота! Благодаря за удоволствието, Дани!
-
Много, много ти благодаря, Вальо! Твоята оценка ме задължава!
-
Поезията наистина е чудо, Дани. Особено когато и изказът, и възприятието са свежи, когато колоритът е ярък и сочен, когато стихът рисува света на духовните абсолюти. С една дума - когато е написано като твоето "Дяволско". Поздрави от мен, аплодисменти за стиха!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
щом съм пламък в окото на Дявола…"!!!
Неотразима си ,Дани.....!
С искрено почитание от Мили!