Jun 9, 2021, 4:59 PM

Дъб и бука 

  Poetry » Love
385 0 2

Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.

Помоли вятърът за помощта му.
Да духне на листата му така,
че те предвестници на любовта му,
да и погалят нежната снага.

И вятърът окрилен от омая,
в силата така се престара.
Напълни бузите си той до края.
Остави бука без листа.

Да, есен бе. Напуснали гнездата,
и птиците не пееха за тях.
Гората ронеше печал в позлата,
родила се от летен грях.

© Бончо Бончев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??