Дъб и бука
Реши дъбът, задъхал се от скука,
че вече е готов за нежен блян.
Подаде кичест клон на млада бука
и пламна целият от свян.
Помоли вятърът за помощта му,
да духне на листата му така,
че те предвестници на любовта му,
да и погалят нежната снага.
И вятърът окрилен от омая,
в силата така се престара.
Напълни бузите си той до края,
остави бука без листа.
Да, есен бе, напуснали гнездата
и птиците не пееха за тях.
Гората ронеше печал в позлата,
родила се от летен грях.
© Бончо Бончев All rights reserved.
