Дъх...
За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина
ще намери някоя пролет,
докоснал незнайна звезда
и утрото в птичия полет.
Залезна пяна ще пръсне
с мълчаливите тежки жита,
надежда с шепот ще кръсти
и изстрадана в стих свобода.
Спомен далечен ще носи
за болка с Христовите стигми,
всички нелеки въпроси
ще търси във птици и рими.
Ще бъде тихото зрънце,
шепа жива вода в канара,
хлябът, утроба и слънце,
две ръце и човешка сълза.
И щом отново застане
до браздите на светъл олтар
ще шепне старите рани-
на Живота най- мъдрия дар...
© Ивита All rights reserved.
