Ivita_Mirianova
39 results
Роди те изворът, клокочещ лава
и все те сочеха дулата слепи.
Сред хиляди пътеки и забрава
останаха ти песни недопети-
химн на дългите ти нощи, ...
  78 
  179  21 
  267  31 
Светулки ще блеснат в житата,
лунен плуг зари ще извае.
И вълчият вой от скалата
пак Млечния път ще дълбае.
Пролет в напъпили истини ...
  141  11 
Част шеста: Зазоряване
Прибра се в първите следобедни часове. Умората тегнеше във всяка клетка на тялото му и Слав се отпусна. Спа непробудно, както никога до сега.
Когато отвори очи, отново бе изгубил представа за времето.
В първите утрини на ранната есен все още съмваше рано.
Излезе навън. Пред не ...
  179  17 
Част пета: Пътят
- Синко, ще изляза на двора- глухо отрони стареца.
Глъчката по улицата накара Слав да скочи от кревата. През прозореца съзря двамата възрастни мъже, които бързаха за някъде, ръкомахайки оживено.
Излезе навън. Дядо Спасен беше приседнал до остатъците от старата круша, кротко положил ...
  133  16 
  170  15 
Кохорти лукави дебнеха в гръб,
мечът със меч воюваше слава.
Тръгна с коварство надменния грък
и девет дни ехтеше метала.
А Векил бе първият ратник, ...
  111  12 
Не обичам съдиите еднооки,
търгашите с човешките съдби,
лукави прицели, коварните посоки,
снарядите във чистите душѝ.
И предателите мразя до полуда, ...
  172  16 
Част четвърта: Грохот
На изпроводяк старецът сложи ръка на рамото му:
- Виж, синко…Само едно трепкане в сърцето може да промени живота на човек завинаги.
Слав му благодари за посрещането, прибра се в старата къща и след полунощ заспа. В съня си отново мерна треперещите ръце на баба Слава, а птичият ...
  166  11 
Разяждат до живо здравата плът
ноктите хищни на скапан живот.
Окови в слепци, безпътни на път
дишат отрова – отвара от смърт.
И обесени дири бездетни ...
  241  21 
Бяхме млади. Имах жена и дете.
Баща ми в Балкана загина,
не търпеше да е жив на колене.
И мама с тъга се спомина...
Бях сам.Тъй гол и сиротен заминах, ...
  192  17 
Част трета: Урокът
Слав усети как нервно дъвче долната си устна, не намирайки думи в себе си.
Очите на възрастния мъж го пронизаха отново:
- Лута се тази земя, сине. Лута се. С пари ли се плаща грехът на отчуждението?...Или...С живота на всички ни?
Слав мълчеше, забил поглед в земята. ...
  157  15 
Нямам нужда да бъда разбрана
и не искам приятели много.
Мен ми стига в днешната рана
поглед благ...И копнежът за слово.
Захвърлете всички букети. ...
  141  15 
Част втора: „Сфинксът” от планината
Приседна между плевелите в „градината”и сведе очи.
Не помнеше колко мига стоя в нищото...
Звездите замигаха учудено през облаците и нечий глас разчупи мъртвилото:
- Ела, момче…Ела…Еееех… ...
  168  17 
Чуй как се огъват клонаците,
тихо стъпвай- със вятъра, сине...
Тук Бог е посял семената си,
с този дъб сме орисани сите.
Виж колко е жива кората му, ...
  142  12 
Част първа: Забвение
Погледът му жадно погълна забравеното величие на непристъпните върхове, закатери се по канарите, замря в прохладата на усоите.
„Планината- място, където душата е безкрайна, а светът е само бегъл отпечатък в своето съществуване…”
Олющената композиция бавно пъплеше в дефилето и съ ...
  250  10  18 
- И да кажеш, че добре съм живяла…Чу ли, чедо? Че нищо не ми е липсвало…Да не се кахъри щерка ми…
-Стига само да се върне…Ти не се притеснявай.
- Аааа…И да потърси кучето в комшиите. Там го дадох, когато…
- Разбира се. Не се вълнувай за това.
- Да. И да внимава. До сайванта. Че от доле се плъзга, ка ...
  256  24 
- От страх се покриха жените-
погледна го благо старика...
Мотиките хвърлиха сите,
че идвал Инджето със свита.
- Що чиниш ти дядо в полето?- ...
  199  23 
Тръгна Мишо на гурбет
през гората точно в пет.
Палтото си смело взе
и торбичка със мезе.
Като татко съм голям- ...
  152  13 
- Аз съм български царски офицер, Анна…И зная ужасите на войната…Прекрасно ги познавам.
Поручик Несторов се загледа в дървената протеза на крака си, въздъхна тихо и седна на миндера.
Анна го изпроводи с умилителен поглед и продължи да опакова багажа си.
Вече девет години бяха женени, а още нямаха ро ...
  924  46 
Чума е...Посърнаха площадите,
изтръгнаха им верните езици,
а солта посипана във раните
е сълзи от нечовешки мелници.
На дърветата с високи върхове ...
  177  18 
Не бяха идвали никога тук...
Мъжът до него продължаваше да мълчи. Само от време- навреме въздишаше и времето се точеше трудно и неразбираемо.
Стояха досами бялата пустош на планината, а навън снежинките усмиряваха студения си бяг между дърветата… И сякаш всички до една потъваха в близкото дефиле…
Из ...
  1148  13  59 
Легнала в извивките на дланите,
жигосва ме с дъха си кармата,
и целебно стихват се вулканите,
не плакали до края лавата.
В ýгари се спъвам- на безчестие, ...
  202  11 
Съблечи ме смърт, аз не плача,
ти мене позна ме до голо,
приседнала в мъха на здрача,
утоляваш с тиха утроба.
Толкоз пъти в тебе угасвах, ...
  271  22 
В очите на славянка те познах,
в Словото, в Апостола, на Вола,
в куража ти, потъпкал всеки страх,
в мишците на българина Кóлов.
Ти жива си под белия си кръст, ...
  331  12 
- Майната му на живота…
Озъбвам му се и натискам спусъка.
Грациозното тяло на сърната се сгромолясва, а духът ми тържествува в надмощието си.
Между дърветата на талази приижда тишината и се сгъстява над раненото животно…А то дори не издава звук. Зад мен животът е притихнал…Окаян, мръсен и жалък, в к ...
  625  21 
„ Човек умира единствено тук, на земята…И тази смърт не е краят, не е…”
Бухналите като захарен памук облаци аленееха в залеза, уморени от ветровете на март.
Тънкото ú тяло се поклащаше срещу поривите…Сякаш пламъче на свещичка, по обраслата пътека към вечния дом на човеците…
Дълго бе стъпвала по тази ...
  379  10 
Изоставило в бурите бели мъгли
кръжи над прибоите ятото,
с натъжени от тичане морни вълнú
палува във залеза лятото.
Влюбени чайки жадуват пак изгреви, ...
  251 
Преобръщат хастара
на свободата пред взора ми
и ме пращат за плява.
Защото не вия във хора им
и не знам въобще да лаская. ...
  366 
Дива ярост свисти над гората
в огнен пъкъл изплезил езици,
а кошута нагазва реката
през дърветата- огнени спици.
И сърцето по майчински трепка, ...
  522  11  19 
Светът е свит в троха за птица…
Ако разтворя длан, ще намеря себе си…Отново.
Аромат на мащерка и билки пълзи по оглозганите пипала на времето,
а аз се опитвам да дишам от заблудата. Някъде далеч от корена…
Измамник съм, купуващ си живот в измисления свят на другите. ...
  273 
Пееше орехът в ръцете на Матей. Под сенките на старата лоза извайваше малки Божии разпятия, рисуваше с длетото ликовете на светии и мъченици, диплеше дантела от дървото…
Благостта на хрисимата му душа преливаше между пръстите и попиваше в ореховите късове…
Добро бе сърцето му- даряваше всичко, що ва ...
  328 
Щом бури обругаят върховете
и е мрачно и нашир и длъж,
с гърди опалени от бесовете
се възправя силует на мъж.
Зад него черната Голгота стиска ...
  246 
„Седем трябва да са. Седем. Шест не вършат работа.”
Катеря билото в юнския следобед и си повтарям наум:
„Лист от бяло разковниче, семе от синьо биле, сок от сенчеста билка, цвят от речна пшеница, грудка от майчино мляко, чистокръвка от кръстопът и стрък от бащин корен…Лист от бяло разковниче, семе о ...
  537 
Изсвири ми пак онази песен
в която прекипяват океаните,
за плоденето брегът е тесен
и възвестява се живот с камбаните.
Нежно нотите счупѝ под лъка ...
  405 
И тази пролет цъфнаха латинките
до църквата, обрасла със забрава.
Една старица си брои стотинките
с дилемата - за вяра или хляба?
Ще стигнат ли за къшей на сираците, ...
  667  21 
– Не вярвам в Бога, мале – сякаш гръм удари сърцето на старицата.
Въздребната женица приглади перчема на момъка, който гаснеше пред очите и от дни.
– Недей тъй чедо. Милостив е Бог...
Въздишка се откърти от гърдите на младият мъж, а късчето небе в очите му притъмня:
– Горя, горя и лек няма... ...
  653  14 
" Кой съм аз, да оспорвам Божието?! Щом ме е дарил със словото, значи ме обича...Как да не върна Любовта му?! Та само тя има смисъл. Само тя..."
Дотъркаля с усилие инвалидната количка. Когато изгуби очертанията на старческия дом спря. До сами брега.
Кокалестите му пръсти стискаха последната книга - ...
  788  12 
Random works
: ??:??