Ivita_Mirianova
57 results
Единствено изстрадалият пътят си знае цената му.
Бездомните кучета имат повече право на човечност от много "човеци".
Самотата е дар за интелигентния и преимущество за търсещия.
Промяната може да трае цял един живот или само един удар на сърцето.
Щастието не е в това, което искаме да изследваме, откр ...
  131 
Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
  171  10 
- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
  878  15  40 
Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...
  391  13 
Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...
  349  17 
В зеницата разкъсана на изгрева
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
  416  10  17 
Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
  600  15  30 
- Не ми е хубав животът. Ще се махна от тази кочина, и точка!
- Къде искаш да отидеш, Йордане?
- Където и да е. Ей, и Турция е близо. На стотина километра е от тук.
- А там...Как ще ти викат там? Йозджан?
- Що пък Йозджан? ...
  471  12  15 
Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
  303  14 
Надмина по майсторлък тейко си Райчин. От дете се очупиха ръцете му да извайват най- сладкогласните чанове в околността и надлъж и нашир се разнесе славата му.
Но не бе само с туй надарен младият звънчар. Застанеше ли привечер пред дюкяна на баща си, впереше ли взор в кървавите паяжини на залеза над ...
  394  13  24 
На всички смели мъже,
чиято професия е спасяването
на човешки живот.
Лежеше под отломките, а студът бавно сковаваше тялото и. До преди няколко часа чувстваше болката в лакета си, после усети как ръката и отича, а сега дори не можеше да я помръдне в пролуката. Опита се да се обърне, но само разбута п ...
  571  11  18 
***
Ще бъда нейде в полето,
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
  272 
Той не е като други мъже,
не сяда в кварталната кръчма,
не псува и дори не кълне
съдбата си трудна и мъжка.
Дъщеря му вчера проходи, ...
  497  15  21 
...с непокорен повей в примката,
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки ...
  421  10 
- Какво ти е, чедо в сърцето,
че жално високото гледаш?
От Шар планината, Калето
надоле си поглед не сведаш...
-Най- свята ми, майчице свидна, ...
  420  11  19 
Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...
  478  12  21 
Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
  779  15  32 
" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
  1451  20  50 
„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще ц ...
  1280  16  68 
Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...
  546  10 
Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
  807  11  23 
Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
  617  11  15 
Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...
  778  14 
Върви неземнице, танцувай
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...
  408  10 
Стискам чашата между дланите си и ми идва да лисна питието върху стената. Някак самодоволно се взира в мен и сякаш безгласно и ехидно ми се присмива. От седмици ме тегли вихърът на създаването, искам да творя. Опитвам се да пиша и така съм се сраснал с дивана, че нямам желание дори да се избръсна. В ...
  699  14 
Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всек ...
  527  15 
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
  1312  28 
Като крилца на лястовичка се поклащаха на вятъра крайчетата на забрадката ѝ.
Свечеряваше. За миг меките отблясъци на залеза я заслепиха и тя направи с длан заслон пред очите си. Забърза по нанагорнището към помашката махала.
Тази вечер колата на Бурхан не я чакаше на спирката както обикновено. От дн ...
  1421  11  40 
Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...
  1257  23 
„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
  1826  20  53 
За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...
  1008  12  17 
Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
  1296  10  24 
Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
  677  10  28 
Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
  820  22 
Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме заме ...
  2350  11  59 
- Най- свята Богородице, смили се… Пази светлината в очите на Христо…Върни ми го жив и здрав, Майчице…- Генка постави свещичката, прекръсти се бавно и избърса бликналата в очите си влага.
После излезе от черквата и заситни по нанадолнището към вкъщи.
- Сестро- подвикна ѝ нечий женски глас и тя се об ...
  691  19 
  663  10 
Просторът ме роди от светлина,
дълго скитах в блатните усои,
с масури бранех си земя,
с меч- от орди и злокобни свои.
Узрявах- времето ми стигна, ...
  672 
Затърколиха се годините по хребета на времето- усилни и трудни, напоени с неволи и изпитания.
Кога Стоянчо стана на пет, на бял свят се появи Братан. Детето се роди по- рано от очакваното и сякаш трудно поемаше глътките на живота. Още от пеленаче започна да повръща майчиното си мляко, да се дави и о ...
  670  25 
- Срамота е!- побутваха се се с лакти жените в селото, щом срещнеха Генка.
После зашепваха нещо, обръщаха взор, а тя заситняше по пътя си, свела очи.
Боже, грях ли е любовта? Онази, де идва на пътя на човек и иска да му върне живота, да измие теглилото му...Грях ли е, грях ли е, кога разбираш що е с ...
  632  19 
Random works
: ??:??