Дъх
Дъх на невен,
пролетен полъх,
върбови клони в танц с тишината.
Плахо потрепвам,
свела поглед надолу,
разцъфва пред мене нещо познато;
нещо далечно -
мъгливо и скрито;
нещо бленувано -
сън и молитва.
Дъх притаен,
приспивам страха,
прехапвам до кост ветровете,
затишие…
опустошителен гръм,
яростни ивици късат небето.
Поглед през рамо,
сянка на спомен,
позната ръка,
през сълзи се моля
да си ти.
Дъх приглушен,
ръката е твоя -
молитвени сълзи нежно отпива,
пристъпвам към теб,
впервам поглед нагоре,
сливат се с твоя в бяла стихия,
вдишвам дълбоко -
мед и арония,
повей на вяра
във върбови клони.
Да, ти си.
Дъх учестен,
все по-ясно те виждам,
стоиш тъй изящно прозрачен пред мен,
изплетен от сила
и най-фини нишки,
в твоите длани - лазурно небе,
глътка покой
с поглед към утре,
когато сме свои
във свежата сутрин.
Дъх споделен,
очарователен трепет,
пия от всеки твой лъч - свобода,
слова от сатен,
уютно безвремие,
река е душата ти с най-чиста вода,
сплитат се корени,
дъхът ми е твой,
сливат се клони и
дъхът ти е мой.
© Анита Георгиева All rights reserved.
