Sep 15, 2007, 3:19 PM  

Дъх на Цвете

  Poetry
1.3K 0 7

Усетих дъх на цвете

и се сетих за теб.

Преплетени, ръцете ни

дирят вечна креп,

целувка, ароматна

и вечна благодат.

Преструвката грамадна

донася режещ хлад.

Усетих дъх на цвете

и се сетих за теб.

Разплетени ръцете ми.

Нацепени от плевели

разравят глетав хлеб.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тома Кашмирски All rights reserved.

Comments

Comments

  • Еее, Тома, тая дума "креп" много погребално ми звучи. Като че ли не и е мястото в това стихотворение.
  • Усетил ли си дъх на цвете или се заблуждаваш?!.....
  • Усетих дъх на цвете,
    и спомена за теб
    се върна във сърцето ми...
    А кой го бе отнел ?
  • Някак си ми преседна една бучица на гърлото...
    Много е гадно като има такава...
    Не че разбирам какво искаш да кажеш, но ... захладня...
    А за късите строфи ->
  • Добре си дошъл!
    Не се стягай, различните са самотни!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...