Дъх на забрава
Вятърът свири в комини смълчани,
сенки се вихрят по покриви рухнали,
заглъхват нощите в спомен заспали,
търсят глас сред завесите спуснати.
Тук хора живяха с ръце неуморни
и смях заливаше дворовете тесни,
люлки се спущаха от клони огромни,
простора огласяха звучните песни.
Прозорците днес са, дъх на забрава,
вратите скърцат зловещо с тъга,
нощем сякаш сенките стават,
шепот мек на многолюдна тълпа.
А в зори, сред стените посърнали,
духове спират пред праг опустял,
може би са душите прегърнали,
спомен светъл в дом онемял.
© Миночка Митева All rights reserved.
