perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Apr 17, 2012, 10:23 PM

Дъх преминал 

  Poetry » Phylosophy
721 0 5

Отдавна пазя всичките си тайни,

аз често размишлявам в самота,

така ми е добре и вече зная,

че в жилите бунтува се кръвта,

за себе си не търся милостиня,

не съм научен на това,

а камъните, край които съм преминал,

прикриват всякаква мълва...

И аз стоя, изцапан с пепел,

вулканите отдавна в мен не спят,

побрал съм любовта си в шепа,

тя никога не подлежи на съд,

аз нощем не играя с пеперуди,

защото размишлявам в самота,

но често, докато оставам буден,

дочувам гласовете на кръвта,

тя никога вода не става

и често като виното кипи,

остава пепел след жарава,

когато любовта заспи,

тя винаги отново ме обгръща

със дъх солен, на първа кръв,

откакто самотата се завръща,

разгаря само страст и стръв,

но не опазил всичките си тайни,

разбрал, че всяка самота

така и не достигнала до края,

е дъх, преминал през плътта.

 

 

 

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??