Apr 17, 2012, 10:23 PM

Дъх преминал 

  Poetry » Phylosophy
754 0 5
Отдавна пазя всичките си тайни,
аз често размишлявам в самота,
така ми е добре и вече зная,
че в жилите бунтува се кръвта,
за себе си не търся милостиня,
не съм научен на това,
а камъните, край които съм преминал,
прикриват всякаква мълва...
И аз стоя, изцапан с пепел,
вулканите отдавна в мен не спят,
побрал съм любовта си в шепа,
тя никога не подлежи на съд, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Random works
: ??:??