Apr 22, 2010, 9:48 PM

Дъждът краси града... 

  Poetry » Other
567 0 1

 

 

 

 

 

Дъждът краси града,

градът грози дъжда.

Срамът грози страха,

страхът краси срама,

без да го извисява.

 

Какво разби съня,

къде избиват спомени:

в нервни изблици,

в часове взиране,

в секунди сърдечно примиране.

 

Треперещ глас,

препушен фас,

профил без анфас,

ужасна е –

пълната самота.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Братан All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??