Дъждът на август
Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани,
препуснали с камбанения впряг...
Пътеките орисани, избрани –
все търсят камък за нагризан праг...
И стича се дъждът в листа – въздишки.
В улука на мастилено петно...
Дали е с бели или черни нишки –
Тъкачът вижда цялото платно...
Вали си август... Облачета в слово
на еднорог препускат със мечта!
Дъждът му черно – бял, във цвят олово,
а битката е пак за любовта!
За изгрева! За слънцето! За дните!
За покривите от звезди и птици!
... На август най-красиви са дъгите,
извезани над къщите шевици...
© Красимира Чакърова All rights reserved.
. Моля, публикуващия редактор да участвам с него в конкурса. Сега видях, че имам право само на едно произведение! Ако е късно вече за такава смяна или извън правилата - здраве да е! Така става като ти идва музата по никое време... Благодаря ви!