Дъждът на август вдига по лозница
на избуялите треви кръвта.
Гнездото му – на бяла кукувица!
Косите му – на жегата стръвта!
Тежат ръцете от бразди орани,
препуснали с камбанения впряг...
Пътеките орисани, избрани –
все търсят камък за нагризан праг...
И стича се дъждът в листа – въздишки.
В улука на мастилено петно...
Дали е с бели или черни нишки –
Тъкачът вижда цялото платно... ...