ИнаКалина
389 results
  66 
  92 
Луната ми се хили като пъпеш
и лицемерно над съня ми бди.
Ах, само ако мога да я пипна –
ще й оскубя всичките звезди!
Направо като агънцата блеят: ...
  132  20 
Скъпи Господин Тролков,
Зимата прави плахи опити – ту влиза, ту излиза, а туй писмо отпреди миналата се плюнчи. А миналата си беше зима. Замръзнаха веригите на пощенската кола и писмото се вкочаняса. И както се случва в живота – забравиш ли да си свършиш работата, един ден тя те намира и те довършва ...
  252  20 
  118 
Вятърът загръща голите си кълки,
щръкнали снежинки веждите му кълцат.
Дърпа от чибука, трескаво пресмята
колко още рокли ще смени Земята,
докато росата шушне и прокапе, ...
  166  16 
От утре ще порасна.
Може би.
Съветва ме учтиво календарът.
Година Нова! Битият е бит
по приказка от памтивека стара. ...
  148  16 
  158 
Изпадам в летаргичен сън до Mарт,
магарето, когато стрижат,
а дотогава спя, не спя – с инат,
да вее – хич не ме е грижа!
За всеки случай ще държа нащрек ...
  169  10 
Втората му зодия – Байгъ́н,
все запъва философска орис:
чопли го отвътре, а отвън
бяга му по тъча и не спори.
Да не е четвъртият глупак?! ...
  165  17 
Трюфели с вино́ и чай с кравайче –
какво му трябва друго на човека?!
С едни чорапе вълнени и май
ще припка още докъм триста века.
При минус седемнайсет – опанджа́к! ...
  173  14 
Дъждът не плаче нивга в слънчев ден.
Дъгата – монохромна, в цвят на вино.
Стрелките скършват рамене и в мен
кърви от най-студеното ми синьо.
В проскубана трева, сумра́чен скат, ...
  135  10 
Хърка някъде в Балкана
Слънчо с Меца поспалана,
а виелици игриви
сплитат вятърните гриви.
Студ издиша севернякът, ...
  355  29 
Зимата е с хиляди сестри
затова е шапка на тояга –
с чудни хали баница върти
та късметите да не избягат.
Слънцето нарамило дарак, ...
  339  20 
Ръждива котка мърка до комина,
не трака зъби и не се тревожи.
Тътрузи мракът върла месечи́на
и стели на врабчето сетно ложе.
Студът сковал е пухкавата сянка, ...
  152  12 
  246  10 
Две шишета морска сол,
по-голяма шепа перли,
не е нужно да си гол
стига ти, чe си изперкал.
Ситен пясък три буркана, ...
  166  18 
  172 
  196 
  197 
  191  11 
Есента си тръгва недолюбена.
Слънцето е уморено, сляпо.
Вятърът разнася бясно клюката,
че е имал нещо общо с лятото.
Време е да си запаля огън. ...
  186  12 
  146 
Вятърът тук-там похрипва,
сдира елека на хълма,
хрускава шума подритва,
метнал торбичката пълна
с лято изгубило птиците. ...
  274  10  17 
Отгатвам те... не, няма ток.
По чашите от слънчев рог
студът приплъзнал като смог
изсмуква топлина и грог.
Омаяна от необят, ...
  238  12 
  260  18 
Отчаял се е много, гледам:
- Мъжки, стегни се, идва сняг и студ!
- Как пролет идва...
- Ха-ха, идва – дръжки! И ще удържаш като луд!
Белтък ни хвърля циганското лято, ...
  214  10 
Кой не знае?! Джани е лудият!
На вълшебник и маг не прилича.
Откъде – даже Лучко се чуди –
е намерил „надежда за всички“?!
През очите животът наднича ...
  301  19 
Не ме е страх от тежкия ви съд,
от завист, лицемерие и брадви,
посякли в гръб приземната ми плът,
и пиещи – „За благото ти, брате!...“.
От враните не ме е страх и мърша – ...
  430  15  20 
  159 
  183 
Разкажи ми, ветре,
как като останеш сам,
есента е тежка, а мъглата – гъста,
... как сърцето стопляш си до грам
без от мъка да се пръсне?! ...
  212  12 
  199 
  188 
  198 
  173 
  211 
  255  15 
  181 
Прощавай, есен!
Мъка те изпи –
по сенките следобедни познавам.
По птиците небето се стопи,
защо... къде и ти си заминаваш?! ...
  195 
Random works
: ??:??