Дълг към душата
Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължа услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън - за миг поне,
да чувам само своите копнежи,
и вятърът далеч да отнесе
на хората безумните брътвежи.
Да бъде само моя тишината
и изгревът да бъде само мой,
и никой да не съди и пресмята,
какво съм дала, и на кой...
Бих искала да бъда непозната,
да не дължа усмивки и сълзи,
защото всъщност само на душата
човек наистина дължи...
© Яна Вълчева All rights reserved.
