11 янв. 2011 г., 20:51

Дълг към душата 

  Поэзия
3231 1 11

Бих искала да бъда непозната,

безименна за този грешен свят,

да не дължа услуга и отплата,

и всички чужди нужди да заспят,

да бъде като сън - за миг поне,

да чувам само своите копнежи,

и вятърът далеч да отнесе

на хората безумните брътвежи.

Да бъде само моя тишината

и изгревът да бъде само мой,

и никой да не съди и пресмята,

какво съм дала, и на кой...

Бих искала да бъда непозната,

да не дължа усмивки и сълзи,

защото всъщност само на душата

човек наистина дължи...

 

© Яна Вълчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??