Дълго горещо лято

Налегна ни горещо дълго лято,
от месеци не капва капка дъжд,
жълтеят сухите треви в полята,
искра им стига за да пламнат отведнъж.

Цигара, хвърлена от лъскава кола
и вече огънят гори в тревата,
поема към притихнали села
оставени на бога и съдбата.

Ала градът е стъпил на селата,
от тях очаква те да сеят и берат,
за него трябва да орат земята,
а ето, пламъци към тях пълзят.

Да не оставяме с пресъхнали чешми
 селата,
да ги опазим от пожарите, що 
  покрай тях горят,
без тях, изгубил пътят към земята
на глинени крака стои градът.