pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3423
Mar 26, 2008, 1:03 PM

Дълго пробуждане 

  Poetry
444 0 8

Живях на сън или сънувайки - живях.

Дните в мъгла се изнизват...

Протягах ръка да повдигна завесата,

но до тялото пак отпусках я вяло.

 

Къде се намирам и как да се върна?!

Лутам се само в моите мисли.

Въздуха дишам, но и той е застинал.

Скоро и него ще търся във стаята.

 

Тази стая на кошмари преситена.

Вече претъпкана с мисли отровни.

Спъват се, пречат си, блъскат се

и отразяват се в нелепости собствени.

 

Неопределеност сега е заела,

на моята болка предишната форма.

Смени се сезонът и с него простена,

за вяра, желание и нова надежда.

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??