Дълго пробуждане
Живях на сън или сънувайки - живях.
Дните в мъгла се изнизват...
Протягах ръка да повдигна завесата,
но до тялото пак отпусках я вяло.
Къде се намирам и как да се върна?!
Лутам се само в моите мисли.
Въздуха дишам, но и той е застинал.
Скоро и него ще търся във стаята.
Тази стая на кошмари преситена.
Вече претъпкана с мисли отровни.
Спъват се, пречат си, блъскат се
и отразяват се в нелепости собствени.
Неопределеност сега е заела,
на моята болка предишната форма.
Смени се сезонът и с него простена,
за вяра, желание и нова надежда.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
