26.03.2008 г., 13:03 ч.

Дълго пробуждане 

  Поезия
524 0 8
Живях на сън или сънувайки - живях.
Дните в мъгла се изнизват...
Протягах ръка да повдигна завесата,
но до тялото пак отпусках я вяло.
Къде се намирам и как да се върна?!
Лутам се само в моите мисли.
Въздуха дишам, но и той е застинал.
Скоро и него ще търся във стаята.
Тази стая на кошмари преситена.
Вече претъпкана с мисли отровни.
Спъват се, пречат си, блъскат се
и отразяват се в нелепости собствени. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Предложения
: ??:??