May 20, 2017, 9:53 PM

Дълго пътуване към себе си

  Poetry » Love
608 0 0

Нека се срещнем на гарата
и се престорим, че не се разделяме
завинаги,
а само изпращаме тъгата
на едно дълго пътуване 
към себе си.

 

Нека се целунем с жар
и се престорим, че не се обичаме,
но не искаме да си го кажем
от страх,
че ще повярваме отново. 

 

Нека се прегърнем силно
и се престорим, че има спасение
в жертвата
да бъдем други заради другите.

 

Нека оставим нещата така
и се престорим, че живеем.
Заради нас.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Тошкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...