Дълго се сбогувах
Аз дълго се сбогувах, затова
снегът от билото успя да слезе,
а слънцето лъчите закова
в щастливия разцъфнал кестен.
И вместо като тъжната върба
да наведа обрулените клони -
пропуква се наоколо пръстта,
запазила зародиша на топло.
Аз дълго се сбогувах без слова,
не исках, не, не исках да те пусна...
А ти си бил навсякъде в мира,
под блузата ми винаги замръквал.
Дори, когато утрото мълчи
със вазата до празната ти чаша,
не се сбогувам, винаги си ти
във слънцето, което ме погалва.
И знам, че тази лудост ме крепи -
снегът от билото успя да слезе...
Превърната в лечител на души
садя в лехите пролетното семе.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво и тъжно. Последният куплет ме очарова особено
-
ИнаКалина, прекрасен коментар, благодаря ти!
-
Под блузата ми птици излетяха
небето беше чисто като сняг
да, бяхме, много млади помниш бяхме,
светът ли, точно както някога...
... не се сбогувам със незримото
но винаги му казвам добър вечер,
и някой каза - аз което имам,
е много близко и далече е.. И аз го почувствах, благодаря Геновева! -
Благодаря ти, Зигфрид!
-
Великолепна творба! Почувствах стиха ти... поздравления, Геновева!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
