Измисли ме! Ще съм красив в съня ти, като цвят на фрезия...
Но с кисел вкус, като корички на лимони...
И подсъзнателно ще предизвиквам в теб перверзия,
а мозъкът ти обладан ще е от феромони...

Бодли ще имам! Много ясно... Няма как!
И цяло щастие ще е ако от тях умело се опазиш...
Усмивки ще се открояват върху твоето лице - звезди във мрак...
Навътре в мене ще ти позволя най-нагло да нагазиш...

Ще бъда лек, ефирен, като танца на перо...
По кожатата ти ще се спусна... Феерия, дълбоки глътки въздух... Тихо!
И чак, когато изцедено е от всичко, твойто същество...
В очите ще те гледам... Да, милиони пъти чувал съм го - май съм психо!

Как смея да се появявам от мираж?
Да претендирам, че съм нещо, асоциация за мен да провокирам?!
Нима те подцених - да, ти не си жена за грях...
Омърсих те... И време е да абдикирам!

Но аз съм плод на твойта болна психика!
Щом с клепките препърхаш... Миг! И вече няма да ме има...
Но споменът за мен останал някъде във теб - антика...
Ще активира в сърцето ти вибрация едва доуловима...