Дързост
Дали съм грях или светица -
тежа ли? Може би, съм прошка?...
Не си запомнил мойто име,
защото не го знаеш още.
Почерням те – безумна горест,
сърцето в жар ти преобръщам.
Вземи ме – вещица среднощна,
дали такава си ме търсил?
А устните – стипчиво вино,
като мерло непрекипяло,
бушуваш в мен и ме разгръщаш,
а аз с бедра те обуздавам.
И прошка съм, но само денем,
една перфектна домакиня -
каляската ми е до време,
а роклята не е коприна.
Косите скучно са прибрани,
но слънцето по тях се стича,
детенце търси ми ръцете...
Да, денем доста съм прилична.
Ела, на пръсти се изправям -
стихия властна те поглъщам.
Любов е името ми кратко,
а дързост – втората ми същност.
Едно от стихотворенията ми, които участват в Алманаха „Нарисувай ми любов и вино“ –
съвместно издание на поети и художници от страната и чужбина по случай двойния празник "Свети Валентин" и "Трифон Зарезан"
© Геновева Симеонова All rights reserved.
