Aug 14, 2008, 9:17 AM

Е-мисъл

649 0 1
Казват, че съм като анимационен герой:
създаден от парченцата души на образи,
развален от комплексираност, друго мое
недъгче, което все би ви носило тормоз.
И че съм се скрил там, далеч зад Егото,
което бил съм използвал като "дърво".
И може би дошъл за истината - временно,
Небесният Овчар видял е нещо доста зло.

Казват, че съм мерзък и злооупотребяващ
с добрите души на всички намиращи се тук.
Може ли, само за миг, Отецът, тъй забравящ,
да не вижда същото и в още някой друг?
И моите скрити или явни коварни желания,
ме тласкат към извършването на една злина.
Може би за душата си, нямам ни оправдание,
и ако само я имам - бих признал тази вина.

Казват, че не съм разбирал от поезия,
и че всичко, що написах тука е било лъжа.
Но всъщност в мене не боледува егото,
а желанието да се съблека пред вас с душа.
И че, не съм разбирал волята на другите,
че не съм им давал необходимата им свобода.
Или, че съм бил поредния, един от лудите,
които не искат да видят сложното в света?

***

И каквото и да казват, е нормално -
всеки вижда света не по-далече от ума си.
Сякаш за мен думите са тривиални,
и всичко, което ще предизвикат, е смеха ми.

И каквото и да мислят и изразяват другите,
аз не бих се променил за на нечий... капризите.
Мислете ме за най-откачения измежду лудите,
но трудно можете да се докоснете до мислите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • И каквото и да казват, е нормално -
    всеки вижда света не по-далече от ума си.
    !!!
    прочетох го и аз най-сетне това стихотворение

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...