Nov 24, 2012, 6:18 PM

* * *

  Poetry
773 0 4

 

 

Докосна есентта короните небесни

със багрите на многоцветната дъга

и заприличаха дърветата на бабините черги,

нашарени с природната боя.


Със нежелание си взехме сбогом

с отлитащите в строй ята,

днес с тихи стъпки се промъква нощем

просмукана от студ и дъжд тъга.


Очакваме снега да стори чудо,

щом украсиме Коледна елха,

като децата се вълнуваме до лудост,

ослушвайки се за звънчета на шейна...


Сезоните се сменят безвъзвратно

един след друг, по своя план

поднасят ни тъга и радост,

раздели, чудеса, любовен плам.


Избира всеки как да изживее

годините, които сам си е избрал -

един ще плаче, друг - ще се смее...

Отплата получава за туй, което е раздал!





Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АСИ All rights reserved.

Comments

Comments

  • И това е много хубаво! Но, защо повечето стихове са без заглавие? Всъщност, глупав въпрос...
  • " Отплата получава, за туй което е раздал" Прекрасно е! Весели празници!
  • Времето върви,с него се сменят сезоните,остава вечният въпрос как ще построим света си!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...