Случи ми се веднъж да сънувам,
от брега да гледам мъглява зора.
Видях и теб, в морето да влизаш.
Последвах те,
но те изгубих в тази мъгла.
Но продължих навътре да влизам.
Без да се замисля дори.
Тогава слънцето се смеси с мъглата
и тя стана златна
като твоите златни коси.
Продължавам навътре да влизам,
а нещо все така ми тежи. ...