Nov 11, 2010, 11:12 AM

***

  Poetry
888 0 3

Аз ти обърках всички посоки

и помисли, и хоризонти...

И няма бряг да го прегърнеш

и няма църква да си пуснеш котва...

Все по-стръмно е нагоре

и няма път, постлан с надежди.

Все по-често ме сънуваш,

а аз те галя листопадно...

 

И няма бряг!

 

И няма котва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Полина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ники-
    Томад още не мога да чета мисли
  • принципно не е лошо.
    "и няма църква да си пуснеш котва..." не, че не успявам да намеря смисъл в този ред, но ако е това, окето си мисля, е трябвало да го измислиш малко по-добре.
  • хареса ми

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...