Аз ти обърках всички посоки
и помисли, и хоризонти...
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре
и няма път, постлан с надежди.
Все по-често ме сънуваш,
а аз те галя листопадно...
И няма бряг!
И няма котва!
© Полина All rights reserved.
Томад още не мога да чета мисли