***

Nov 11, 2010, 11:12 AM

Poetry

709 0 3

Аз ти обърках всички посоки
и помисли, и хоризонти...
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре
и няма път, постлан с надежди.
Все по-често ме сънуваш,
а аз те галя листопадно...
И няма бряг!
И няма котва!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

***

Want to read more?

Random works