Един Ден
Започва дъжда, останал съм сам,
леко притихва вятърът, знам,
че да се скрия не мога
и подслон да търся е късно...
Леко вали, но се усилва
не виждам вече дъжда,
не чувам вече шума,
не виждам вече лица.
Един път, но все се повтаря,
един ден, но е дежа ву.
Всеки път щом се усмихна
се чува далече гръм.
Един ден, но животът е дълъг,
стига да спре да вали.
Един път и после умираш,
страх, от който сърцето боли.
И за един ден животът се променя,
и този път ще го сторя сам.
Дъждът вече приключи,
леко притихва вятъра, знам ...
леко притихва вятърът, знам,
че да се скрия не мога
и подслон да търся е късно...
Леко вали, но се усилва
не виждам вече дъжда,
не чувам вече шума,
не виждам вече лица.
Един път, но все се повтаря,
един ден, но е дежа ву.
Всеки път щом се усмихна
се чува далече гръм.
Един ден, но животът е дълъг,
стига да спре да вали.
Един път и после умираш,
страх, от който сърцето боли.
И за един ден животът се променя,
и този път ще го сторя сам.
Дъждът вече приключи,
леко притихва вятъра, знам ...
© Христо Андонов All rights reserved.
