22.04.2006 г., 8:27 ч.

Един Ден 

  Поезия
4.7 / 3
724 0 2
Започва дъжда, останал съм сам,
леко притихва вятърът, знам,
че да се скрия не мога
и подслон да търся е късно...
Леко вали, но се усилва
не виждам вече дъжда,
не чувам вече шума,
не виждам вече лица.
Един път, но все се повтаря,
един ден, но е дежа ву.
Всеки път щом се усмихна
се чува далече гръм. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Предложения
  • Отдавна няма в селото ми поп и църквата отколе се руши. Тук изгревът – малинов гъст сироп – с мълчан...
  • Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
  • Накъде с този дъжд във косите С това лято което крещи И прелива от блузката скрито В този ден, в тоз...

Още произведения »