Jan 26, 2010, 10:11 AM

Един самотен, тъжен Принц

  Poetry » Parody
1.2K 0 14

Един самотен, тъжен Принц

косите скубе си и плаче,

отказва срещи с Баронеса Прим,

Ивон избягала с Барон Невзрачен.

 

Поникнали са му рога,

изрязваха ги, мажеха с илачи,

велики топ-хирурзи Светила

се провалиха с кралската задача.

 

Горещи Магове със имена

извършиха секретни ритуали,

напук на всички правила,

рогата се заплитат избуяли.

 

Къде е гледал  досега,

Контеса Веса му прошепна –

припламнала била искра

между Ивон с Барон Утрепан.

 

Какво да прави, блъска си глава,

заби му ножа Вярната Ивон,

да се покаже с тез рога-гора,

проклет да е Плешивият Барон.

 

Очакват го на Бала в Кан,

бе обещал на четири Графини...

ще трябва да танцува глухоням,

маскиран като Рудолфиньо...

 

Следва

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • пак си на висота! уникално и весело.

  • Винаги си безкрайно духовита!
    Благодаря!
  • Гледай ти сега, да отсъства човек няколко дена и да пропусне клюките...
    И той к'во...?
  • Весело продължение на весела история...чакам!
    Поздравления!
  • Принцеса Ивон, слава Богу, че не съм принц или барон, а съм просто Пурко, който се римува с хурка. Поздрави!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...